На България от 01.01.2026 г., евентуално предстои присъединяване към еврозоната, т.н. от някои „клуб на богатите“. И понеже познанието се придобива при сравняването на нещата бих желал да предоставя на вниманието ви няколко цифри... за богатството.
Ето някои ключови моменти според Международния фалутен фонд /МВФ/, Световната банка и доклади на световни финансови институции основани на прогнози или екстраполации и базирани на текущи тенденции и икономически модели.
1. Текуща база (към 2023/2024 г.) и прогноза;
Към края на 2023 г., глобалният дълг (включващ държавни, корпоративни и частни дългове) достигна рекордни около 315 трилиона щ.д. Според данни на Institute of International Finance (IIF).
Прогнозата за 2025 г. е тази цифра да продължи да расте, макар и с по-бавни темпове. Тя вероятно ще надхвърли около 330-340 трилиона щ.д., в зависимост от икономическия растеж, лихвените проценти и геополитическата обстановка.
2. Ключови Пропорции и Индикатори (По-важни от абсолютната цифра)
Самата цифра е толкова огромна, че е трудна за осмисляне. Затова икономистите гледат по-скоро отношението дълг/БВП. Това показва колко обременена е световната икономика.
Глобален дълг към световен БВП: След като достигна връх през 2020-2021 г. (около 360% поради пандемията), това отношение се понижи, но отново започна да се покачва.
Към 2023 г. то е било около 335% от световния БВП.
Очаква се към 2025 г. това отношение да остане високо и стабилно или да продължи бавно да расте, вероятно в диапазона 335-345%, ако няма голяма световна рецесия.
3. Разпределение на дълга
Не всички дългове са еднакви. Разпределението е критично:
Публичен дълг (Държавен): Това е най-бързо растящият сегмент. Много развити страни (САЩ, Япония, Китай) и развиващи се страни имат рекордни нива на държавен дълг.
Корпоративен дълг: Компаниите се възползваха от ниските лихви през последните години, за да поемат дълг. Сега, с по-високи лихви, това може да стане проблем.
Домакинства (Частен дълг): Нивата на дълг на домакинствата варират значително от страна до страна.
4. Фактори, които ще определят точната цифра за 2025 г.
Действия на централните банки: Ако Фед, ЕЦБ и други започнат рязко да понижават лихвените проценти, това може да стимулира още поемане на дълг и да увеличи цифрата.
Световен икономически растеж: Силен растеж може да помогне за "израстване" на дълга (т.е. отношението дълг/БВП да пада, дори абсолютният дълг да расте). Слаб растеж или рецесия биха направили дълговете много по-трудни за обслужване и биха вдигнали отношението.
Геополитически шокове: Войни, енергийни кризи и вериги на доставки могат да принудят правителствата да наливат още пари в икономиките, увеличавайки дълга още повече.
Каква се очаква да бъде реалната тенденция за 2025 г.
Към 2025 г. световният дълг ще бъде на рекордно високо ниво в абсолютно изражение (вероятно над 330 трлн. щ.д.) и ще продължи да бъде изключително високо като процент от световния БВП (над 335%), създавайки продължителна уязвимост за глобалната финансова система. Това поставя централните банки и правителства в сложна позиция: да се борят с инфлацията с високи лихви (което усложнява обслужването на дълга) или да стимулират растежа (което може да добави още дълг).
И понеже както казахме познанието е сравнение, нека направим едно сравнeние с дълговете на САЩ и Европа.
Дълговете на САЩ и Европа са ключови за световната икономика, но се измерват и интерпретират по малко различни начини. Ето подробно сравнение към началото на 2024 г.:
Дългът на САЩ
Общ публичен дълг:
Над $34 трилиона щатски долара. Това е абсолютната рекордна стойност в историята на страната.
Този дълг се набира от издаване на Държавни съкровищни бонове и облигации (Treasury securities), които се купуват от граждани, корпорации, чужди правителства и самата Федерална резервна система.
Дълг като процент от БВП (най-важният показател):
Около 123% от БВП на САЩ. Това означава, че дългът на страната е по-голям от стойността на всички стоки и услуги, които произвежда за една цяла година.
Публични притежатели: Около 75% от дълга се държи от инвеститори извън федералното правителство. Това включва:
Чужди правителства (най-големият е Китай, следван от Япония).
Фед (чрез количествено облекчаване, печатане на долари).
Местни правителства, пенсионни фондове, взаимни фондове, фондове за социално осигуряване, банки и индивидуални инвеститори.
И така САЩ е най-богатата страна на ...ЗАДЪЛЖЕНИЯ!
Дългът на Европа
Тук ситуацията е по-сложна, тъй като "Европа" може да означава или Европейския съюз (ЕС) като цяло, или Еврозоната (страните, използващи еврото), а дългът е на национално ниво.
Среден дълг за Еврозоната (като % от БВП):
Около 90% от БВП за страните от Еврозоната.
Обща абсолютна стойност за Еврозоната е над 13 трилиона евро.
Големи разлики между държавите:
Страни с висок дълг: Гърция (~165%), Италия (~140%), Португалия (~110%), Франция (~110%), Испания (~105%). Техните нива са близки или надвишават тези на САЩ.
Страни с нисък дълг: Германия (~65%), България (~23%), Люксембург (~28%), Швеция (~31%). Тези страни са много по-консервативни във фискалната си политика.
В ЕС имат Пакт за стабилност и растеж, който изисква от страните членки техният държавен дълг да бъде под 60% от БВП, а бюджетният дефицит да не надхвърля 3% от БВП.
На практика тези правила често се нарушават (особено след финансовата криза от 2008 г. и пандемията от COVID-19), но те все още определят фискалните рамки на съюза.
И така САЩ имат по-висок дълг към размера на своята икономика, но се възползват от изключителното си положение на емитент на световната резервна валута,/т.н. схема Понци позната при финансовите измами и у нас/ което им позволява да поемат и обслужват такова ниво на дълг.
Европа, като цяло има по-ниско средно ниво на дълг, но проблемът е много по-концентриран в някои южни страни (като Италия и Гърция), които нямат същата финансова гъвкавост като САЩ, поради което техният дълг е по-голям риск за стабилността на Еврозоната.
И така нека повторим, „богатството“ на САЩ е 34 трл. щ.д. ДЪЛГ, „богатството“ на Еврозоната е 13 трл. евро ДЪЛГ. България се оказва най-богата от членовете на Еврозоната само с 23% дълг от БВП /ако нашето правителство не лъже в отчетите разбира се./ Защо казвам последното за лъжите на държавата. Най-важното при приемането ни в еврозоната ще бъде количеството евро необходимо за обслужването на платежната ни система. Това са кешовите пари и парите в банките. По информация на МФ обезпечението на лева съгласно Валутния борд са активи за около 40 млр. евро. По информация на банките в смекти са около 80 млр.лв. не се знае точно колко са парите в брой в населението. Предполага се същото количество. Това означава, че ЕЦБ изтегляйки тези 40 млр. евро валутни активи ще предостави на страната 40 млр. евро нови банкноти, като ще бъдат изтеглени от обръщение 40 млр.евро х 1.95583 почти 79 млр. лева. Как смятате левовете над 79 млр. по какъв курс ще бъдат обменяни??? Просто ЕЦБ ще ни предостави в евро кредит за да можем да обезпечим паричното обръщение. А който дава кредита определя условията му на връщане. Или с други думи ЕЦБ ще ни каже за какво да използваме това евро и как и кога ще го връщаме. Или накратко с този дълг ЕЦБ ще ни доближи по богатство /ДЪЛГ/ с останалите страни от еврозоната. Да ни е честито.
И накрая, вчера Кристин Лагард, шефката на ЕЦБ произнесе „програмната си реч“ за бъдещето на ЕС.
Това не беше истинско изявление относно паричната политика; то беше геополитически манифест. Въпреки че не съдържаше нова информация относно лихвените проценти или прогнози за инфлация, неговото основно послание е дълбоко значимо и опит да се обрисуват благоприятните условия за еврото в дългосрочен план.
Цялата реч по същество беше призив за по-обединена, силна и независима Европа, която може да „принадлежи на себе си“ в свят на конкуриращи се „системни сили“ (т.е. САЩ и Китай). Тя говори за необходимостта Европа да обедини ресурси във отбраната, технологиите (Закон за чипове и т.н.) и енергетиката, за да намали зависимостите си.
Една по-политически и фискално интегрирана Европа е фундаментално по-силна Европа. По-силен и по-сбит икономически блок оправдава по-силна валута. Тази реч очерта политическата амбиция, която би била необходима, за да се оправдае структурно преоценяване на Еврозоната на по-високо ниво в дългосрочен план.
Речта ѝ започна с възхвала на „независимостта на мисълта“ на институциите. Това бе фина, но ясна защита на собствената институционална независимост на ЕЦБ, като се прави имплицитно противопоставяне на политическите натиски, които в момента се упражняват върху Федералния резерв (Фед) в САЩ. С това се прави опит да се подсили образа на ЕЦБ като стабилна, регулирана от правила институция, отново в контраст с все по-политизирания Фед.
Изказването на Лагард бе опит да се балансират прогнозите за пазарите и „черните лебеди“ на световните геополитически събития, които са толкова редки и невъзможни за прогнозиране, че пазарът е напълно неподготвен за тях. Тя се опита да внуши, че в последния ден преди катастрофално събитие, пазарът ще търгува въз основа на обичайните си, ежедневни фактори (печалби, ликвидност, настроения), напълно игнориращ съществуващия екзистенциален риск. Той може да постигне рекорди, докато буквално му остават часове живот... И така колко ли часа живот ни остават?
На Европа са необходими действащи решения не лозунги и трансперанти. „Утрешния ден“ вече сме го играли! Стига толкова! Иначе силно „ритаме кутията по пътя“ към следващото поколение, което в крайна сметка ще трябва да поеме задълженията. Май, обаче подценяваме безропотността на това поколение. А днешните политици все още силно се надяват, че няма да плащат. Дали?