Превод от арабски
Проф. Карим Наама
Китай уверено се опитва да отваря вратата на "приятелските отношения" с Афганистан. Преговори за проучване и използвоне на полезни изкопаеми, дискутиране на ангажименти на Афганистан при поддържането сигурността на Китай, въпросът с близо 80-те километровата граница между Афганистан и китайския автономен район Синдзян Уйгур. Ще бъдът ли удовлетворени очакванията на Китай от управлението на талибаните в Афганистан?
На втория ден след обявяването от страна на талибаните за поемането на контрола над властта в Афганистан и влизането им в президентския дворец в Кабул, Китай веднага обяви готовността си да установи „приятелски отношения“ с движението, което предизвика смесени реакции, относно отношенията на Пекин с талибаните.
Хасан Карар, професор в Университета по административни науки в Лахор, Пакистан, заяви, че отношенията на Китай с Афганистан от 11 септември 2001 г. са прагматични и далновидни.
Шон Робъртс, професор в Училището по международни отношения към университета Джордж Вашингтон в Елиът, заяви, че Китайското е едно от малкото правителства, които са се обърнали към талибаните в края на 90 -те години. Робъртс каза пред „Гласът на Америка“, че Китай „започна този процес около 1998 г. и призова пакистанското правителство, близък съюзник на Китай, да направи същото. През 1999 г. китайското външно министерство изпрати делегация в Афганистан, за да се срещне с висши афганистански служители. 2000 г. китайският посланик в Пакистан се срещна с тогавашния лидер на талибаните Мула Омар.
На тези срещи, отбеляза Робъртс, двете страни създадоха възможности да помогнат на правителството на талибаните в Афганистан чрез телекомуникации и откриха въздушен маршрут между Кабул и Урумчи, столицата на китайския автономен район Синдзян Уйгур населен предимно с мюсюлмани, където Китай граничи с афганистанския коридор Вахан.
Той добави: „Китайската държава поиска от талибаните да направят всичко по силите си, за да гарантират, че в Афганистан няма групи уйгури, които биха могли да застрашат Китай“. Той каза, че талибаните до известна степен са гарантирали, че малката група уйгури, които Китай обвинява в образуването на "терористична организация", наречена "Източнотуркистанско ислямско движение", ще бъдат замразени и забранени в Афганистан.
Администрацията на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп премахна „Движението за Източен Туркистан“ от списъка на терористичните организации, като заяви, че движението вече не съществува реално и че името му е използвано като оправдание за потискане на уйгурското малцинство.
Хасан Карар, професор в Университета по административни науки в Лахор, Пакистан, заяви, че отношенията на Китай с Афганистан след 11 септември 2001 г. са прагматични и далновидни.
"След 11 септември Китай предостави мълчаливата си подкрепа на атаката, ръководена от САЩ, за да свали талибаните, като същевременно подчерта, че такова отмъщение трябва да бъде в съответствие с Хартата на ООН, в която Съветът за сигурност трябва да играе водеща роля", каза той.
Но Рафаело Пантучи, старши сътрудник в Школата за международни изследвания S. Rajaratnam в Сингапур, подчерта, че китайските антиталибани са се променили, когато китайска държавна компания спечели договор за 2,83 милиарда долара за експлоатация на медна мина в Мас Айнак, на около 40 километра южно от Източен Кабул през 2007 г. Тогава, според Пантучи, Пекин стана по-отворен за справяне с талибаните като фракция на страната на афганистанското правителство. Китай продължи да се ангажира с двете страни, очаквайки да види кой ще спечели и ще контролира страната в крайна сметка. "
На 28 юли, когато китайският външен министър Уан Йи се срещна със заместник -лидера на движението, мула Абдул Гани Барадар, в Тиендзин, Ван отбеляза, че талибаните са важна военна и политическа сила в Афганистан, според китайското външно министерство. Уан също подчерта, че талибаните ще се отделят напълно от всички „терористични организации“, включително Туркестанското движение, и ще се борят с тях решително и ефективно, за да премахнат препятствията. Според доклада на китайското външно министерство, по време на срещата, Барадар заяви, че талибаните никога няма да позволят на сила да използва афганистанска земя, за да предприеме действия, вредни за Китай.
Мушахид Хусейн Сайед, председател на Комитета за отбранително производство на пакистанския Сенат, заяви, че що се отнася до Афганистан, Китай има два важни въпроса както за Китай, така и за Пакистан.
Първо, Сайед ясно каза: Афганистански територии не трябва да се използват срещу Китай. Второ, когато талибаните поемат официално властта в Кабул, Афганистан би трябвало да стане част от китайската инициатива „ Пояс и път“.
Според Моника Чансурия, старши сътрудник в Японския институт за международни отношения в Токио, Пекин ще се стреми, съвсем ясно, да получи компромис от талибаните във връзка с гаранциите по отношение на Синдзян, така че Афганистан да не подкрепя уйгурските мюсюлмани. В същото време Китай ще търси неограничен достъп до богатото минерално богатство на Афганистан, което е от географско значение за Инициативата „Пояс и път“.
