Три ключови събития от последните дни, които маркират основни направления на световната политика:
Посещението на Путин в Сърбия – накратко показа и затвърди позицията на Русия, че интегрирането на Западните балкани в ЕС няма да стане без нейното активното участие. Още повече, че и самата Европа е разединена по този въпрос.
Бойко Борисов не можа да прозре тази стратегия, като нищо чудно при разговорите му с Владимир Путин да му е било подсказано да не проявява свръх инициатива по този въпрос. Още повече, че на срещата на ЕС в София по темата френският президент Макрон, категорично заяви, че тази интеграция не може да стане в „обозримо бъдеще”, а испанския премиер Рахой просто си тръгна ден преди срещата от София с което подчерта, че страната му е категорично против приобщаването на Западните балкани към ЕС в този им вид.
Посещението на Шиндзо Абе в Москва утре и въпросът за Курилските острови и подписването на мирен договор между двете страни 70 години след края на ВСВ. Това което Владимир Путин многократно намекна на японците е, че неподписването на договора за мир за Русия означава, че Япония е все още окупирана държава и тя не може да взима самостоятелни решения. Че Русия няма никакви гаранции, че на четирите острова няма да бъде разгърната америкатска отбранителна или нападателна система, както тази която се намира в Окинава. Посланието към Япония е ясно и безкомпромисно – първо станете независими, взимайте сами решенията си, носете отговорността за тях и тогава ще седнем на масата на преговорите, като равен с равен.
Подобно бе и посланието към външния министър на Германия Хайко Маас посетил Москва преди няколко дни със задачата да убеди Русия да съхрани договора от 1987 год за ракетите с малък и среден радиус на действие. Лавров също за пореден път заяви, че Русия е готова да продължи разговора по този въпрос в две направления. Първото, че действията на Русия са свързани с разширяването на НАТО на изток и тези действия са насочени към обезпечаването на сигурността и. И второ Русия смята, че този процес трябва да бъде разширен и в него да влязат и други държави, които притежават подобни оръжия, но сега не са включени в него. Но най-важното послание на Русия към Германия, както и към Япония явно е насочено към възможностите на тези страни да взимат определени самостоятелни решения, които касаят държавите и народите им. Явно темата, за продължаващата окупация на Германия и Япония след ВСВ се вади на преден план от Русия. Друг е въпросът кой според Русия, реално все още е окупатора? Дали наистина е САЩ, на които тази "окупация" им излиза много, ама много скъпо.
BIACG
