Четирима от 10-те европейци са самонаети или работят в режим "на непълен работен ден". Днешните 20-годишни младежи е много вероятно да бъдат в тази група през следващите години, прогнозират експертите.
Промяната в структурата на европейския пазар на труда води до промени в системата за социално осигуряване, която от десетилетия се е съсредоточила предимно върху работници на пълно работно време. Родителите на нашите родители в много случаи са прекарали в една компания целия си трудов стаж. Днес ситуацията е различна. Според статистиката 14% от населението в Европа в трудоспособна възраст (и това са 30 милиона души) се занимават с частно предприемачество. Тъй като цифровите технологии се развиват постоянно, броят на фрилансерите, работещи "на разстояние" за няколко клиента едновременно, ще нараства. В много индустрии нуждата от ежедневно присъствие на служителите в офиса просто няма да е необходимо.
Докато днешните студенти се обучават и трупат опит, типичният "представител" на европейския предприемач днес е човек на възраст над 55 години. Такива сред фрилансерите са близо 45%. В същото време в 11 европейски страни няма социално осигуряване за частни предприемачи; в 10 държави за тях няма застраховка срещу злополуки на работното място, а в 3 от тях не плащат болничните листове.
Наблюдатели отбелязват, че подобна ситуацията не е нормална. Достъпът до социални гаранции за работниците в предприятията и за тези на свободна практика трябва да бъде еднакъв. Същото важи и за сезонните работници, както и за търсещите работа - въпреки това в много страни тази категория граждани изобщо няма застрахователно покритие.
В много страни от ЕС свободните предприемачи не чакат държавата да се погрижи за техните социални гаранции независимо, че общото мнение е, че в едно общество е необходимо да се създаде солидарна система за отчитане на рисковете, добри и лоши с цел да се осигури минимално покритие за всички предприемачи. Например в Холандия, където индивидуалното предприемачество се развива с бързи темпове вече има наложена практика за организиране на фондове за взаимна помощ. Такъв например е фондът Broodfond, който е започнал с 20 души, а в момента членовете му са над 17 хиляди. Фондът има за цел да подпомогне членовете си в случай на заболяване, злополука и други ситуации които не позволяват на човек да работи.
