Интерестното е, че коментарите и в интервюто за Николай Тиген – ръководител на най-големия суверенен фонд с активи от 2 трилиона долара, тя изказва мнение, че светът днес отново е изправен пред сходни с тези през Голямата депресия предизвикателства.
Всъщност с какво се характеризира т.н. „Голяма депресия“, кризата стартирала през м. октомври 1929 година?
Основната причина за тази криза не е една единствена, а комбинация от фактори, но ядрото на проблема е финансов балон, подхранван от прекомерни спекулации и слаб контрол. Сценарий съпоставим и с кризата през 2008 година.
Законът за златния стандарт приет в САЩ в началото на 20 век е ограничавал Фед създаден през 1913 г. да печати безконтролно долари. В този период се засилва и конкуренцията между долара и британската лира за позицията на резервна световна валута. Това е и периода след I-вата световна война, период в който е започнал ръст на възстановяване на световната икономика. Цените на акциите растат бързо. Парите се насочват за купуване на акции поради очаквани по-големи печалби. Икономиката расте на кредит. Мнозина използват кредити /маржин/ за тази цел. Инвестира се не на база реална стойност, а на база очакван растеж и печалба. От друга страна парите изтеглени от обръщение и вложени в акции, както и липсата на възможност за бързо печатане на нови пари от страна на Фед, поради необходимостта от златно покритие, стагнират потребителското търсене и реализацията на стоките и услугите.
Пазарът на акции, спекулативно повишаващ цените, достига своя пик. Усещат се първите признаци на паника, които водят до все повече опити за освобождаване от притежаваните акции. Крахът настъпва на 24 октомври 1929 година (т.н. черен четвъртък). Настъпва масова паника, цените на акциите се сриват. Причината е прекомерното кредитиране и дълг. Следва банковата криза. Банките които са отпускали лесни кредити, попадат в състояние кредитополучателите да не могат да ги обслужват. Фалитът на фирмите, слабия банков контрол и липса на регулации, водят до практиката банките да инвестират директно на борсата. Няма защита на депозитите. Резултатът е масови банкови фалити. Хората освен работата, губят и спестяванията си. Резултатът е свръхпроизводство. Индустрията произвежда повече отколкото може да реализира на пазара. Фалитите на фирмите и банките водят до учеличаване на безработицата, заплатите не растат достатъчно, а потреблението изостава. Това води до омагьосания кръг - нереализиране на стоки, спад в цените, съкращения, още по-ниско потребление. Следва неравномерно разпределение на доходите.
Богатството се концентрира в тесен кръг от населението. Масовият потребител няма достатъчна покупателна способност, което прави икономиката нестабилна.
Освен всичко до тук сериозно влияние на кризата оказват и редица международни фактори. След Първата световна война, Европа е икономически отслабена и силно зависи от американски кредити. Когато САЩ изпадат в криза, ефектът става глобален. Основният извод от всичко до тук е, че прекомерните спекулации на фондовия пазар, финансирани с лесни кредити, води до срив, който заразява цялата икономика. Не само американската, но и световната. Като тук трябва да уточним, че самият борсов срив е по-скоро резултат, отколкото причина за проблемите, които са много по-дълбоки. Концентрирането на паричната маса и влагането и в акции, подхранвани от спекулациите за бързи и високи печалби, води до създаването на „паричен дефицит“ и трудности при реализацията на произведените стоки и услуги. Златният стандарт е бил причината наличните долари да не покрива изцяло необходимостта им за обслужването на пазара.
Всъщност истинският проблем е бил, че финансово-паричната система на САЩ вече е била разбалансирана и нестабилна. А и самите САЩ не са имали готови рецепти за подобни кризи. Първо как да се предотвратят подобни ситуации и второ, как да се решават при евентуалното им настъпване.
Ако днес се опитаме да сравним кризите от 1975 г. и тази през 2008 г. се налагат следните изводи. През първия период това е петролната криза от 1973-75 година и въвеждането на петродоларовата система, което доведе до анулирането на Бретънудския договор и лишаването на долара от неговото златно обезпечение. През тази година общият федерален дълг на САЩ по номинал е бил около 0.5 трилиона щ.д. Като съотношение дълг към БВП е бил около 33%. В този период САЩ сравнително успешно можаха да заменят златното покритие на долара с петролно и премахнаха институционалните пречките пред безконтролното печатане на долари.
През 2008 година по време на кризата при спукването на жилищния балон САЩ са имали общ федерален дълг на стойност 10 трилиона щ.д. Като съотношение дълг към БВП това са били около 43 %. Или за период от 1975-2008 години като номинал дългът е нарастнал почти 20 пъти, а като съотношение дълг към БВП почти 1.5 пъти.
Днес общият дълг на САЩ е 38-39 трилиона щ.д., което се явява около 120-125% от БВП на страната. Това е почти 4 пъти повече 2026 към 2008 в номинално изражение и повече от 3 пъти по отношение дълг спрямо БВП.
Съпоставяйки статистиката през 2025 г. САЩ са издали приблизително нетно 10.0 трлн.щ.д. облигации с които рефинансират стар дълг и плащат лихвите по вече издадени облигации. От тези 10 трлн. 1.8 трлн. са нов дълг, а само лихвите по вече издадените облигации са 1.2 трлн. щ.д.
Изводът който се налага е, че ако САЩ продължават да увеличават дълга си със същият темп, както до сега и Фед намали лихвите, така както изисква Тръмп те неминуемо ще го безценят и ще направят финансирането в него неефективно /така както с балона на акциите през 1929 год./, и това ще доведе до значителни проблеми особено за световната банкова система, която в случай на паника на финансовите пазари трудно ще издържи количеството мащабни транзакции при обслужването на собствениците при освобождаването им от притежаваните от тях държавни облигации.
Между другото увеличаването на дълга ще доведе и до друг проблем. САЩ ще бъдат принудени да редуцират темповете на увеличаване на военния си бюджет, който понастоящем е почти 1 трлн. щ.д. или 3.4% от БВП. /при само лихви по дълга от над 1.2 трлн. щ.д./ Това би компроментирало военната мощ на САЩ, която все още е в основата на неговата световна хегемония и политическа и финансова.
Накратко може да се обобщи, че кризата през 1929 година, макар и комплексна, финансово-икономическа е била провокирана от дисбаланс между количеството паричните средства, скоростта им на обръщение и стойността на стоките, намиращи се както на американския, така и на световния пазар. Това е довело до значителни трудности при пазарната реализация, спад на цените, дефлация, спад на доходите и увеличаване на безработицата и последващ процес на фалити, както на фирми, така и на банки. Необходимо е да отбележим, че спада на цените и на практика повишена покупателна възможност са довели до отлагане на потреблението, а от там и до още по-голямо задълбочаване на кризата.
Днес кризата, която се оформя има малко по различен характер. Доларът, след 1975 год. за сравнително дълъг период се утвърждаваше като световна валута, основно чрез налагането на петродолара и печатането на държавни облигации, чрез които се рефинансираше американския дълг. Макар, че днес пред т.н. „световна, резервна валута“ да нямаше количествени ограничения и доларът безпрепядствено би трябвало да може да обслужва и американската и световната икономика, това на практика не винаги се получава.
Двете кризи обаче могат да се сравнят по сходното наличие на достижения на научно-техническия прогрес повлияли върху тях. В началото на 20 век двигателят с вътрешно горене е довел до силна диференциация на индустриалното производство и осъзнаването ролята на петрола за развитието на световната икономика. Днес тази роля се изпълнява от разпространението и усъвършенстването на изкуствения интелект. И както през 20 век, така и днес финансово-политическата система засега все още не е успяла да се справи с геополитическата фрагментация и бързите технологични трансформации, което през 20 век е довело до Втората световна война. Всъщност този който печели военния конфликт налага финансово икономическата си ситема на победените страни. Днес може да се окаже, че аналогията с конфликтите в Украйна и Близкия изток също могат да доведат до сходен финансов срив. Още повече, че днес световната политическа структура не е вече двуфакторна, а в нея се оформят и налагат и нови сериозни участници.
И тук стигаме до може би най-същественото в тази тема. Кризите през които са преминали САЩ, плод на еднократни грешни решения ли са или са в резултат на продължителен процес, който не е осъзнат от политическото ръководство или дори осъзнат той не е могъл да бъде корегиран в по-малко рисково направление.
При днешния си дълг, може ли САЩ да фалира? Т.е. САЩ могат ли да стигнат до това да не плащат по падеж главница или лихви по нея? Тук трябва да имаме предвид, че САЩ не са фирма. Ако фирма не плаща дълговете си нейните кредитори ще поискат фалита и. Първо дългът на САЩ е в собствена валута и с тази валута чрез Фед винаги може да бъде създадена „ликвидност“, дори и обезпечена само с печатницата на Фед.
Това въобще не означава, че САЩ не могат да фалират. Както казахме фалитът при държави с мащабите на САЩ не е еднократен акт. Това е процес при който държавата губи способностите си за устойчиво рефинансиране и систематично спомага за срив в доверието към долара. Т.е. доларът губи своята привлекателност /възможност да носи печалба и извън САЩ/, няма купувачи на нов дълг, лихвите се повишават неконтролируемо и стават по-високи от растежа на икономиката. В тази връзка трябва да се има предвид, че БВП на САЩ през 2024 година е бил около 29.3 трилиона щ.д., а през 2025 година 30.6 трилиона., като разликата е около 1.3 трилиона щ.д. което е приблизително равно на заплащаните от правителството 1.2 трилиона щ.д. лихви по дълга. При тази ситуация резултатът ръста на икономиката не се реинвестира в нея, а с него се заплащат лихвите по дълга. Което естествено ще доведе до срив.
От друга страна след военната операция на САЩ и Израел спрямо Иран и нелицеприятните обиди от страна на Тръмп по отношение на арабски лидери, неминуемо ще доведе до отлив от търсенето на долари за покупките на петрол, което респективна ще доведе и до край на петродолара. А това е навлизане в една дългова спирала.
Досега доларът се налагаше като резервна валута не само заради петрола и плащаните лихви по американските държавни облигации. Преимуществата на долара бяха неговата мащабност, доверието в институциите, предвидимостта на финансовите пазари, както и липсата на алтернатива.
Така че рискът за САЩ не е внезапен фалит, а постепенна ерозия на доверието при която рефинансирането става все по-скъпо, а дългът се обезценява чрез инфлация, вместо да бъде официално неплатен. И тази постепенна ерозия ще се ускори или забави само от правилните или неправилни решения на американското правителство начело с неговия презедент.
Милчо Миланов
Българска информационно аналитична и консултантска група
